Невястата на Огъня

Продаден оригинал

"Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.

Потърси ме, нека ти се сбъдна.
Знам, че съм искрата в тъжни мисли,
дето пламва тайно, все по тъмно,
че е страшно, ако се разлисти…

Пожелай ме. Нека те открия,
ала не в съня ти, а наяве.
Две звезди в очите си ще скрия
и от тях жарава ще направя.

Щом по огън пътят ми се стеле,
боса ще обходя тишината…
А когато утрото намеря,
ще помоля ледения вятър

да открадне лудите ми мисли.
Като дар пред теб да ги положи.
Щом една любов света орисва,
значи и животът е възможен."

Стих: Йорданка Господинова

Година на създаване:
2010
Размер на платното:
48 x 48 см
Размер с рамка:
65 x 65 см
Материал:
Сух пастел
Медия:
Грундиран картон
Преобладаващ цвят:
оранжево
Ключови думи / сюжет:
лице, женски образ, мъжки образ, страст, огън, двойка
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Невястата на Огъня

Продаден оригинал

"Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.

Потърси ме, нека ти се сбъдна.
Знам, че съм искрата в тъжни мисли,
дето пламва тайно, все по тъмно,
че е страшно, ако се разлисти…

Пожелай ме. Нека те открия,
ала не в съня ти, а наяве.
Две звезди в очите си ще скрия
и от тях жарава ще направя.

Щом по огън пътят ми се стеле,
боса ще обходя тишината…
А когато утрото намеря,
ще помоля ледения вятър

да открадне лудите ми мисли.
Като дар пред теб да ги положи.
Щом една любов света орисва,
значи и животът е възможен."

Стих: Йорданка Господинова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK