Светулка
"Когато няма нищо, само нощ,
обгърнала от край до край земята
и вятърът навън е страшно лош,
и удря по прозорците, и хапе,
когато няма нищо, няма никой,
когато е студено и боли
и нямаш капка сила да извикаш,
и нямаш сили даже да мълчиш,
и едновременно си тъжен, и си гневен,
и празен, и препълнен...и болящ,
и нямаш нищо, нищо...
Имаш мене.
Дори да нямам никаква Луна...
Дори да се е скрила надалече
от бурята навън. И тази в нас.
В най-тъмната и страшна вечер
за тебе ще намеря светлинка.
Сама ще я направя, ако трябва.
От всичките изплакани сълзи,
от топлото, събрано в дланите ми,
от обичта, която ме боли,
от думите, които премълчавам,
а в сънищата ми излизат шепнешком,
от чувствата, които ме задавят,
от цялата си истинска любов...
Какво, като Луната ни я няма
и мракът ни оставя без очи...
Ти имаш мен.
Една, която
рисува по небето ти звезди."
Стих: Caribiana
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
Светулка
"Когато няма нищо, само нощ,
обгърнала от край до край земята
и вятърът навън е страшно лош,
и удря по прозорците, и хапе,
когато няма нищо, няма никой,
когато е студено и боли
и нямаш капка сила да извикаш,
и нямаш сили даже да мълчиш,
и едновременно си тъжен, и си гневен,
и празен, и препълнен...и болящ,
и нямаш нищо, нищо...
Имаш мене.
Дори да нямам никаква Луна...
Дори да се е скрила надалече
от бурята навън. И тази в нас.
В най-тъмната и страшна вечер
за тебе ще намеря светлинка.
Сама ще я направя, ако трябва.
От всичките изплакани сълзи,
от топлото, събрано в дланите ми,
от обичта, която ме боли,
от думите, които премълчавам,
а в сънищата ми излизат шепнешком,
от чувствата, които ме задавят,
от цялата си истинска любов...
Какво, като Луната ни я няма
и мракът ни оставя без очи...
Ти имаш мен.
Една, която
рисува по небето ти звезди."
Стих: Caribiana