Тръгвам си

Продаден оригинал

"Ей, сега, ако можеш, ме спри –
ще сплета всички грешни посоки…
Щом си с мен, този свят ще гори.
А небето, безкрайно високо,
с всеки залез взривен ще кърви
и разкръстено, тихо ще пада.
Знам, че много ранени жени
искат днес да ме пратят във Ада…
Аз отдавна се върнах оттам…
И отдавна със Дявола споря.
Често с него осъмвам… И знам,
че реша ли, до смърт ще се боря
за една непокорна любов…
Даже грешна – до лудост обичам.
От Рогатия взех благослов,
затова с мен се чувстваш различен…
Щом си с мен, верността ми пази –
виж, за теб си съблякох крилата…
Но реша ли, че много боли,
ще изчезна със южния вятър.
После дълго ще търсиш в нощта
тази, дето съня ти обърна.
И ще чакаш със всяка зора
наранена при теб да се върна…"

Стих: Йорданка Господинова

Година на създаване:
2016
Размер на платното:
60 x 76 см
Размер с рамка:
80 x 96 см
Материал:
Маслени бои
Медия:
Платно
Преобладаващ цвят:
червено
Ключови думи / сюжет:
фигура, женска фигура, танц, фламенко, драма, гръб, страст, червена рокля
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Тръгвам си

Продаден оригинал

"Ей, сега, ако можеш, ме спри –
ще сплета всички грешни посоки…
Щом си с мен, този свят ще гори.
А небето, безкрайно високо,
с всеки залез взривен ще кърви
и разкръстено, тихо ще пада.
Знам, че много ранени жени
искат днес да ме пратят във Ада…
Аз отдавна се върнах оттам…
И отдавна със Дявола споря.
Често с него осъмвам… И знам,
че реша ли, до смърт ще се боря
за една непокорна любов…
Даже грешна – до лудост обичам.
От Рогатия взех благослов,
затова с мен се чувстваш различен…
Щом си с мен, верността ми пази –
виж, за теб си съблякох крилата…
Но реша ли, че много боли,
ще изчезна със южния вятър.
После дълго ще търсиш в нощта
тази, дето съня ти обърна.
И ще чакаш със всяка зора
наранена при теб да се върна…"

Стих: Йорданка Господинова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK