Носталгия
“Земята пак е сгушила в зениците
обагреното есенно небе…
А аз те искам. Жадно търся птиците.
На теб наричам всички ветрове…
И ми е лудо. Пари под нозете ми
една мечта, по-дръзка от любов.
След страстен танц притихват дъждовете
и в ласките ми търсят благослов…
И пак се връща огънят в очите.
Виж, обич моя, днес не ме е страх.
Приличам на жена, която скита
и като карма пази своя грях.
С отлитащите щъркели се врича
най-трудната любов да съхрани.
Тя, като есен, вече е различна,
но пак е жива, както бе преди.”
Стих: Йорданка Господинова
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
Носталгия
“Земята пак е сгушила в зениците
обагреното есенно небе…
А аз те искам. Жадно търся птиците.
На теб наричам всички ветрове…
И ми е лудо. Пари под нозете ми
една мечта, по-дръзка от любов.
След страстен танц притихват дъждовете
и в ласките ми търсят благослов…
И пак се връща огънят в очите.
Виж, обич моя, днес не ме е страх.
Приличам на жена, която скита
и като карма пази своя грях.
С отлитащите щъркели се врича
най-трудната любов да съхрани.
Тя, като есен, вече е различна,
но пак е жива, както бе преди.”
Стих: Йорданка Господинова