Забрави ме

Продаден оригинал

"Не ме причинявай на никоя друга след мен.
Остави всяка обич сама да намери сърцето.
Забрави ме. А после живей във различния ден
със мечти, от които различно ще плаче небето…
И не казвай с тъга, че боли от раздяла нощта.
Че сънят лудо бяга…
Че искаш да върнеш стрелките…
И, че някога, някога,
колкото девет лета,
в твойте мисли се връщам.
И може би още те питам,
ти дали все така си мъжа, който спира дъха?!...
И обича различно.
В различно откраднати нощи…
И дали, ако с друга вървиш в този миг през света
пак си онзи, без който звездите умират…
А може
да си вече човека, повярвал във сивия ден.
И прегърнал в душата си скучния делник….
Тогава
няма как в нощ без сън да жадуваш жената с криле,
щом съм тази, която танцува по жива жарава.

Забрави ме, когато от залези будни кърви,
забрави ме, дори и когато зората се ражда…
И върви в своя път. А когато от сиво боли,
забрави за страстта, утолявала твоята жажда…"

Стих: Йорданка Господинова

Година на създаване:
2016
Размер на платното:
60 x 76 см
Размер с рамка:
75 x 91 см
Материал:
Маслени бои
Медия:
Лен
Преобладаващ цвят:
магента
Ключови думи / сюжет:
фигура, женска фигура, танц, фламенко, драма, кастанети, страст
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Забрави ме

Продаден оригинал

"Не ме причинявай на никоя друга след мен.
Остави всяка обич сама да намери сърцето.
Забрави ме. А после живей във различния ден
със мечти, от които различно ще плаче небето…
И не казвай с тъга, че боли от раздяла нощта.
Че сънят лудо бяга…
Че искаш да върнеш стрелките…
И, че някога, някога,
колкото девет лета,
в твойте мисли се връщам.
И може би още те питам,
ти дали все така си мъжа, който спира дъха?!...
И обича различно.
В различно откраднати нощи…
И дали, ако с друга вървиш в този миг през света
пак си онзи, без който звездите умират…
А може
да си вече човека, повярвал във сивия ден.
И прегърнал в душата си скучния делник….
Тогава
няма как в нощ без сън да жадуваш жената с криле,
щом съм тази, която танцува по жива жарава.

Забрави ме, когато от залези будни кърви,
забрави ме, дори и когато зората се ражда…
И върви в своя път. А когато от сиво боли,
забрави за страстта, утолявала твоята жажда…"

Стих: Йорданка Господинова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK