Сбогуване
"Така рисува само тишината
със малки стъкълца в ръба на капка.
В зениците ми духа летен вятър.
Дъгата е прошарена и кратка.
Дъждът дойде отчаяно и късно.
Небето нечетливо го просрича.
Аз мога да се връщам и възкръсвам
в ръцете ти, когато те обичам.
Когато се сбогувам и съм малка
тиретата ми стават живи мостове.
А думите са цветни залъгалки
в спасителни въжета на магьосници.
И пропастите стават равни хребети
издигнати с душа на късен изгрев.
А стъпките ми още водят тебе
до нещо непотърсено, но близко.
До нещо непоискано когато
от утрото потече цвят и чудо.
Така рисува само тишината.
Погледай я преди да се сбогувам."
Стих: Ангела Пранарова
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
Сбогуване
"Така рисува само тишината
със малки стъкълца в ръба на капка.
В зениците ми духа летен вятър.
Дъгата е прошарена и кратка.
Дъждът дойде отчаяно и късно.
Небето нечетливо го просрича.
Аз мога да се връщам и възкръсвам
в ръцете ти, когато те обичам.
Когато се сбогувам и съм малка
тиретата ми стават живи мостове.
А думите са цветни залъгалки
в спасителни въжета на магьосници.
И пропастите стават равни хребети
издигнати с душа на късен изгрев.
А стъпките ми още водят тебе
до нещо непотърсено, но близко.
До нещо непоискано когато
от утрото потече цвят и чудо.
Така рисува само тишината.
Погледай я преди да се сбогувам."
Стих: Ангела Пранарова