"Тази нощ до лудост ме желай…
Тази нощ ме искай… За последно…
После всеки край ще бъде край.
И светът горчиво ще прогледне
с жажда по един загубен път…
Тази нощ звездите ще са неми.
И когато в друга тишина
се прощавам с теб, за да поема
ще е за последно… Като дъжд,
плиснал, за да скрие всички рани…
Като вятър, който изведнъж
пожела да вземе любовта ни
и от нея болка да роди.
Днес намерих сили да се върна…
Но когато утре завали,
знам, че някой друг ще ме прегърне.
Затова сега бъди със мен.
Искай ме в съня си… За последно…
После забрави това небе.
Забрави, че някъде в сърцето
пак оставих въглен… Да гори…
И една любов, от грях ранена
с всеки дъжд бездомно ще вали,
с всеки залез в мислите ще стене…"
Стих: Йорданка Господинова
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
"Тази нощ до лудост ме желай…
Тази нощ ме искай… За последно…
После всеки край ще бъде край.
И светът горчиво ще прогледне
с жажда по един загубен път…
Тази нощ звездите ще са неми.
И когато в друга тишина
се прощавам с теб, за да поема
ще е за последно… Като дъжд,
плиснал, за да скрие всички рани…
Като вятър, който изведнъж
пожела да вземе любовта ни
и от нея болка да роди.
Днес намерих сили да се върна…
Но когато утре завали,
знам, че някой друг ще ме прегърне.
Затова сега бъди със мен.
Искай ме в съня си… За последно…
После забрави това небе.
Забрави, че някъде в сърцето
пак оставих въглен… Да гори…
И една любов, от грях ранена
с всеки дъжд бездомно ще вали,
с всеки залез в мислите ще стене…"
Стих: Йорданка Господинова