Тази нощ

Продаден оригинал

"Тази нощ до лудост ме желай…
Тази нощ ме искай… За последно…
После всеки край ще бъде край.
И светът горчиво ще прогледне

с жажда по един загубен път…
Тази нощ звездите ще са неми.
И когато в друга тишина
се прощавам с теб, за да поема

ще е за последно… Като дъжд,
плиснал, за да скрие всички рани…
Като вятър, който изведнъж
пожела да вземе любовта ни

и от нея болка да роди.
Днес намерих сили да се върна…
Но когато утре завали,
знам, че някой друг ще ме прегърне.

Затова сега бъди със мен.
Искай ме в съня си… За последно…
После забрави това небе.
Забрави, че някъде в сърцето

пак оставих въглен… Да гори…
И една любов, от грях ранена
с всеки дъжд бездомно ще вали,
с всеки залез в мислите ще стене…"

Стих: Йорданка Господинова

Година на създаване:
2020
Размер на платното:
60 x 76 см
Размер с рамка:
75 x 91 см
Материал:
Маслени бои
Медия:
Лен
Преобладаващ цвят:
зелено
Ключови думи / сюжет:
фигура, фламенко, драма, танц
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Тази нощ

Продаден оригинал

"Тази нощ до лудост ме желай…
Тази нощ ме искай… За последно…
После всеки край ще бъде край.
И светът горчиво ще прогледне

с жажда по един загубен път…
Тази нощ звездите ще са неми.
И когато в друга тишина
се прощавам с теб, за да поема

ще е за последно… Като дъжд,
плиснал, за да скрие всички рани…
Като вятър, който изведнъж
пожела да вземе любовта ни

и от нея болка да роди.
Днес намерих сили да се върна…
Но когато утре завали,
знам, че някой друг ще ме прегърне.

Затова сега бъди със мен.
Искай ме в съня си… За последно…
После забрави това небе.
Забрави, че някъде в сърцето

пак оставих въглен… Да гори…
И една любов, от грях ранена
с всеки дъжд бездомно ще вали,
с всеки залез в мислите ще стене…"

Стих: Йорданка Господинова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK