Чувствено

Продаден оригинал

"Любов ли е когато те измислям
по-съвършен отколкото си всъщност,
когато не те искам...и те искам.
Когато ти си чувството за 'вкъщи'.
Когато те изплаквам безпричинно
и въпреки причините те оправдавам,
когато нямам сили да съм силна,
но някак си успявам да остана,
когато се пропуквам от гласа ти
/и после се запълвам със мълчания/
когато търся безпосочни пътища
и си поставям нови разстояния,
когато те зазиждам вън от мене
и после цялата се сривам. Да те пусна.
Когато губя себе си в безвремие
и после осъзнавам, че е късно...
Любов ли е, когато не заспивам
и те сънувам със отворени очи,
а в мен вселените избухват и се свиват,
и после се превръщат във сълзи.
Любов ли е когато се ранявам
сама със моите безброй защо-та,
а отговорите им винаги ги няма,
освен един. Любов е."

Стих: Caribiana

Година на създаване:
2013
Размер на платното:
47 x 47 см
Размер с рамка:
70 x 70 см
Материал:
Сух пастел
Медия:
Грундиран картон
Преобладаващ цвят:
зелено
Ключови думи / сюжет:
лице, женски образ, череши, дълга коса, жена
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Чувствено

Продаден оригинал

"Любов ли е когато те измислям
по-съвършен отколкото си всъщност,
когато не те искам...и те искам.
Когато ти си чувството за 'вкъщи'.
Когато те изплаквам безпричинно
и въпреки причините те оправдавам,
когато нямам сили да съм силна,
но някак си успявам да остана,
когато се пропуквам от гласа ти
/и после се запълвам със мълчания/
когато търся безпосочни пътища
и си поставям нови разстояния,
когато те зазиждам вън от мене
и после цялата се сривам. Да те пусна.
Когато губя себе си в безвремие
и после осъзнавам, че е късно...
Любов ли е, когато не заспивам
и те сънувам със отворени очи,
а в мен вселените избухват и се свиват,
и после се превръщат във сълзи.
Любов ли е когато се ранявам
сама със моите безброй защо-та,
а отговорите им винаги ги няма,
освен един. Любов е."

Стих: Caribiana

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK